Народно читалище „Братолюбие-1884” гр.Любимец

Народно читалище „Братолюбие-1884” гр.Любимец е едно от първите читалища, изградени в този регион, веднага след Освобождението. Всъщност читалищната дейност се заражда още в края на 50 години на 19век, когато в училището на Любимец даскал Иванчо въвел българските книги, а неговите последователи създали първата училищна библиотека в селото и поставили първите ученически сказки.  Именно учителите са сред най-активните, инициатори за създаването на читалището в Любимец.

През 1884г. учителите Петър Митев, Господин Карагьозов и Александър Вапцаров, подкрепени от местни търговци, общественици и земеделци, основават читалище „Братолюбие”.

Уставът на новосъздаденото читалище е утвърден от Министерството на вътрешните работи с №15708 от 21.12.1884г. През 1953г. читалището е преименувано в Народно читалище „Септември”, а през 1992г. с решение №43, протокол №9 от 29 април на Общински съвет Любимец е възстановено старото име на читалището– „Братолюбие”. Първият председател на читалището е Петър Митев– учител и общественик, участник в Илинденското въстание. Той е автор на две брошури: „История на училището в с.Любимец-1924г.” и „От Харманли до Булаир”– 1924г.

Паралелно с просветната работа, която се развива в новосформираното читалище, още от самото начало на читалищната дейност се създава първият театрален колектив. За много дълъг период театралната самодейност заема първостепенно място в читалищната работа. Театърът на читалище „Братолюбие” се превръща в славата и гордостта на Любимец. От 1884г. до 2005 година на сцената на читалището са изиграни стотици пиеси, сред които почти цялата българска класическа драма: „Многострадалната Геновева”, „Изгубена Станка”, „Чорбаджи Михалаки” , „Боряна”, „Братска любов”, „Към другия бряг”, „Свекърва”, „Вражалец”, „Милионерът”, „Големанов”, „Калин орелът”, „Българи от старо време”, „Службогонци”, „Гераците”, Железният светилник”, „Женско царство” и много други. Театралният колектив е носител на десетки отличия и награди, лауреат е на многобройни фестивали, той е играл на много сцени в съседните градове и села, а също така в София и Пловдив. От сцената на читалищния самодеен театър започват своя творчески път големите български актьори Стойчо Магзалов и проф. Венцеслав Кисьов. Сред най-значимите режисьори на театъра са Атанас Врабчев, д-р Христо Бозалиев, Стойчо Мазгалов, ЛюбенКарабоиков и други. Завинаги в летописа на читалищната театрална самодейност остават имената на актьорите: Венета Стефанова, Люба Порязова, Господин Къркаличев, Калина Старирадева, Тинка Крайчева, Марийка Попова, Мария Мангърова, Петър Мармъров, Георги Иванов, Найден Овчаров, Александър Благоев, Лука Янев и много други.

Наред с театралното дело в читалището се развива във времето танцовото изкуство, хоровото пеене, и музикалните школи.

Първата читалищна самостоятелна сграда е открита през 1935г., а сегашната сграда на читалище „Братолюбие” е построена през 1972г. Читалищната библиотека съществува още от създаването на читалище „Братолюбие-1884г.” и разполага с над 25 000 тома.

Още в началото на 30 години на миналия век, със съдействието на читалището, в Любимец се издават последователно вестник „Трезва мисъл” и вестник „Правда”.

През 2006г. е издадена книгата „Читалище „Братолюбие” – моя любов, моя надежда”, с автори – Боньо Бонев– почетен председател на читалището и Мария Точкова.

През годините НЧ „Братолюбие-1884г.” се утвърди като духовно средище и истински културен център в община Любимец. Може уверено да се каже, че днес читалището е сред най-динамично развиващите се местни общности, едно истинско училище по изкуство, място за задоволяване на културните потребности на хората от Любимец.

Многобройните самодейни състави и колективи и многообразната им дейност в концертни изяви, турнета, участие в национални и международни прегледи и фестивали са доказателство, че любородната искра на будителството, и духовността продължава да свети.

През 1884г. учители, свещеници, общественици, селяни и занаятчии от Любимец създават читалището и когато го създават, го кръщават, дават му името „Братолюбие”

Какво прозрение, какво послание на нашите предци, какво заклинание – да следваме завета на хан Кубрат – всички заедно, всички в съгласие, всички по братски единни и задружни да търсим и вървим по пътя към познанието, към светлината и съвършенството на духа.

Повече от 130 години нашето читалище, читалището на Любимец върви по този път и ще продължава да върви.