Комплекс Сокуллу Мехмед Паша в гр. Люлебургаз

hamam_FOTOЛюлебургаз е главният град на провинция Къркларели в регион Тракия. Той е оживен търговски, промишлен и селскостопански център, разположен на магистралата между Одрин и Истанбул. Основан е около 4000 г. пр. Хр. и бил очевидец на тракийската, хунската, византийската и отоманската цивилизации. Като седалище на епископа по време на византийския период е присъединен към Отоманската империя от Султан І Мурат (1362-1389) през 1357. Заради производството на големи количества морска пяна е бил наречен Бергул, по- късно – Аркадиаполис, Биргоз, Бургаз, а по време на републиката – Люлебургаз и допринася значително за развитието на страната. Комплексът е изграден от архитекта Синан и посветен на епохата на великия Мехмед Паша от XVI век и е представлявал основно и важно градско средище. Комплексът е изграден на площадка, обхващаща около 40.000 m2 площ, състояща се от джамия, средно училище, основно училище, базар, кервансарай, имарет (благотворителна кухня), двойни бани, мостове, тоалетни и дори гробище.

Имаретът вече не съществува, голяма част от кервансарая също не се е запазила до наши дни, а от останалите структури на комплекса – джамията, средното училище, гробището и молитвената зала все още изпълняват различни функции. Двойната баня вече не използва като такава, тъй като части от нея принадлежат на различни собственици. Все пак магазинчетата, които около порутената фасада все още работят.

Комплексът е разположен на основно място за настаняване и се е използвал от керваните и куриерите за средните части на Европа по маршрута от Истанбул през Одрин, София и Белград.

Комплексът е бил планиран да изпълнява много и различни цели. Идея за това ни дава наличието на джамия, която изпълнява религиозна функция, средното и основното училище – изпълняват обучителна функция, имаретът и двойната баня – изпълняват социални функции, мостът обслужва кервансарая и транспорта, и накрая базарът – обслужва търговията.

В допълнение, ако погледнем место- и разположението на структурите, можем да видим, че джамията не е основната сграда. Всъщност основно в полезрението попадат кервансараят и базарът.

Джамията се явява следствие на промяна на плановете, което се отразява и на нейния вид. Общата зала е на север, минаре с един балкон е разположено на северозапад, а гробището – на юг. Дворът, с порти и фонтан, е разположен северно от джамията, като по обиколката му се намират стаите на средното училище във вид на буквата U, така че дворът е общ и за двете различни сгради. Основното училище, разположено в обиколната стена на комплекса южно от джамията е разположено на първия етаж и има куполообразен покрив.

На север общият двор на джамията и средното училище води през една порта до базара. Базарът е разположен до северното крило на средното училище и се състои от магазинчета от двете страни на пътя водещ на запад. Северната част на комплекса се отваря към кервансарая. Входът в него е през порта, която е на същата ос с тази между двора и базара. По този начин под покритието на купола над тези две порти се оформя т. нар. молитвена зала. От минарето на изток от кервансарая обаче не е останала и следа.

Парцелът с разнородните си сгради, се е допълвал от имарета и разрушеното котелно помещение на двойната баня.

Двойната баня е разположена източно от средното училище и е обградена от магазинчета. Мостът на река Люлебургаз – в края на комплекса и пътя за Одрин, все още изпълнява своите функции.

Като резултат от всичко това, комплексът Сокуллу Мехмед Паша в Люлебургаз е важен в много аспекти. Първо, поради разположението си на важен път и в наши дни, второ – заради това, че е създаден от известен архитект на епохата и наречен на значим велик везир. В допълнение, големият брой и разнообразни сгради са характерна черта на комплекса. С тези си качества, комплексът обслужва града, околностите и туристите и има значимо място в средищата от времето на Отоманската империя.

От самото създаване на Отоманската империя, архитектурните обекти под формата на отделни сгради или комплекси, следват развитието на политическата и икономическа системи. Сградите от комплекса са пример за тези промени, те се явяват показател за благосъстоянието и напредъка на културата с тяхната монументалност. ХІV век, който представлява класическият период на Отоманската империя, е време на ясна политическата, икономическа и куртурна организация и тези ефекти се виждат и в архитектурата. Комплексът Сокуллу Мехмед Паша е най-големият пример за този период.